И това, въпреки наличието на проект за Наредба за здравословни условия на труд при водолазна работа, съобразена с европейските практики, коментира БНТ. Тя обаче отлежава в Социалното министерство вече две години и изчаква процедурата по съгласуване да приключи. Сигурността е ключова дума за водолазната работа. На нея са подчинени организацията на спусканията, специфичната медицина и взаимоотношенията водолаз-работодател. Всичко това в момента е загърбено. Само четирима са профисионалистите, завършили престижната водолазна академия "Форд Уилям" в Англия. Според тях ситуация в България е повече от скандална. Димитър Димитров – дайвинг мениджър на Аквапром: "Определено има голяма нужда от правилник, защото всеки взима бутилки, влиза, върши някаква професионална работа без комуникации, без връзка. Дадени са много жертви". Водолазите признават, че ако трябва да спазват европейските изисквания, трябва да спрат работа. Но това не се случва, затова правят компромиси, които под вода са доста рисковани. От Социалното министерството също са загрижени. На Института по океанология при БАН е възложено да изработи наредба. Документът е готов в края на 2004 година. Но не вижда бял свят. "Лично министър Масларова няколко пъти е изпращала писма до Министреството на здравеопазването с въпроса какво става със съгласуването на проекта за наредба и очакваме тяхното съгласувателно становище", разкри Гълъб Донев - директор на дирекция "Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба" в МТСП. Потърсихме отговор от здравното министреството. И какво открихме - още през април 2005 от там са изпратили своите бележки и предложения по наредбата. "Наличието на регулатори, разпоредби, наредби, както искате го наречете, улеснява абсолютно всички – водолази, клиент и самата работа", смята Росен Георгиев – дайвинг мениджър на Аквапром.