Димитър Герджиков е роден на 7 септември 1917 година в село Свети Никола. През 1929 година се премества в Бургас.

За себе си разказва, че е участвал на фронта в Унгария по време на Втората световна война. В София е работил като офицер, след години в окръжно управление "Водно стопанство", а след това и в Централната организация на химиците в България. Връща се в Бургас окончателно през 2001 година.

Пише и издава автобиографията си "Живях и мечтах", която се пази в Регионална библиотека "Пейо Яворов".

В момента дядо Димитър се радва на 2 деца, 4 внуци и 5 правнуци.

Николинка Тодорова е родена на 1 октомври 1917 година в село Раненци, Кюстендилско. Живяла е за кратко във Велико Търново. През 1938 година се установява за постоянно в Бургас. Има една дъщеря, 2 внуци и 1 правнук. Тя казва, че не носи очила, въпреки че зрението й в момента не е толкова добро, както преди години.

Дядо Димитър отскоро си позволява по един напръстник ракия, вино или уиски, за което казва, че е неговото лекарство. Никога не е пил хапчета и не е употребявал цигари.
Според дядо Димитър разковничето за дълголетието е в четенето на книги, което е и неговия съвет към младите.